Как се използва функцията Memset

В C функцията memset () се използва за задаване на еднобайтова стойност на блок от памет на байт по байт. Тази функция е полезна за инициализиране на байт по памет на байт от определена стойност. В тази статия ще видим подробно как може да се използва тази функция. И така, нека започнем.

Заглавен файл:

низ.з

Синтаксис:

1	void * memset (void * str, int ch, size_t n)

Тази функция задава първата н байта на блока памет, посочен от ул от гл.

Аргументи:

Функцията отнема 3 аргумента:

ул: Това е указателят на мястото на паметта, където ще бъде зададена паметта. Това е празен указател, така че можем да зададем всякакъв тип блок памет, но паметта ще се задава байт по байт.
гл: Това е стойността, която трябва да се копира в блока памет. Това е целочислена стойност, но тя се преобразува в неподписан знак преди копиране.
н: Това е броят на байтовете в блока памет, който е зададен.

Върнати стойности:

memset () връща първия адрес на блока памет, откъдето започва да задава стойността.

Примери:

1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16

// Пример1.° С
#include
#include
int main ()

char str [30] = "ABCD EFGH";
printf ("Преди memset =>% s", str);
memset (str, 'x', 3);
printf ("\ nСлед memset =>% s \ n", str);
връщане 0;

В Пример1.c, декларирахме един символен масив с размер 30. След това сме го инициализирали с низа „ABCD EFGH.”Във функцията memset сме предали 3 аргумента str, 'x' и 3. Така че блокът памет, посочен от str, ще нулира първите 3 знака с 'x.'След memset, когато отпечатаме паметта, ще получим „xxxD EFGH.”

1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16

// Пример2.° С
#include
#include
int main ()

char str [30] = "ABCD EFGH";
printf ("Преди memset =>% s", str);
memset (str + 4, 'x', 3);
printf ("\ nСлед memset =>% s \ n", str);
връщане 0;

В Пример2.c, предадохме str + 4 на функцията memset. И така, той нулира паметта след 4-то местоположение на str. След memset, когато отпечатаме паметта, ще получим “ABCDxxxGH.”

1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18

// Пример3.° С
#include
#include
int main ()

int arr [5], i;
memset (arr, 10,5 * sizeof (arr [0]));
printf ("\ narr Елементи => \ n");
за (i = 0; i<5;i++)
printf ("% d \ t", arr [i]);
printf ("\ n");
връщане 0;

В Пример3.c, декларирахме целочислен масив с размер 5 и се опитваме да го инициализираме с 10. Но от изхода видяхме, че масивът не се инициализира с 10; вместо това имаме стойността “168430090”. Това е така, защото целочислената стойност е по-голяма от един байт и функцията memset преобразува стойността в неподписан знак преди да бъде копирана. Сега ще видим как ще получим стойността “168430090”.

Двоичното представяне на 10 е 00000000 00000000 00000000 00001010.

Когато цяло число се преобразува в неподписан char, се взема предвид по-ниският 1 байт. Така че, когато 10 се преобразува в неподписан char, това е двоично представяне е 00001010.

Функцията memset () задава байт по местоположение на паметта. И така, общо 4 байта ще бъдат: 00001010 00001010 00001010 00001010.

Десетичната стойност на двоичното представяне на 4 байта е 168430090.

1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18

// Пример4.° С
#include
#include
int main ()

int arr [5], i;
memset (arr, 0,5 * sizeof (arr [0]));
printf ("\ narr Елементи => \ n");
за (i = 0; i<5;i++)
printf ("% d \ t", arr [i]);
printf ("\ n");
връщане 0;

В Пример4.c, инициализирахме целочисления масив с 0. Всички битове от двоичното представяне на 0 е 0. Така че масивът се инициализира с 0.

1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19

// Пример5.° С
#include
#include
int main ()

int arr [5], i;
memset (arr, -1,5 * sizeof (arr [0]));
printf ("\ narr Елементи => \ n");
за (i = 0; i<5;i++)
printf ("% d \ t", arr [i]);
printf ("\ n");
връщане 0;

В Пример5.c, инициализирахме целочисления масив с 0. Всички битове от двоичното представяне на -1 е 1. Така че масивът се инициализира от -1.

Заключение:

В тази статия видяхме с помощта на функцията memset как можем ефективно да инициализираме или зададем стойността на блок памет. Можем да зададем всеки знак и 0 или -1 като целочислена стойност на блок памет. Функцията Memset е по-бърза за задаване на голяма част от непрекъсната памет в сравнение с простото задаване на местоположението с помощта на цикъл.