Какво представлява DNS (Domain Name System)?
Всяко устройство в IPv4 / IPv6 мрежа има уникален идентификатор, адрес, наречен IP адрес (адрес на интернет протокол), този адрес е полезен за устройството да бъде идентифицирано и достигнато от други устройства. Потребителите, запознати с IPv4, знаят, че IP адресите се състоят от 4 октета, вариращи между 0 и 255, като 123.221.200.3.
Всеки уебсайт или услуга, с които комуникираме в интернет, има уникален IP адрес, който ни позволява да го достигнем точно, например, ако искаме да се свържем с Google, достигаме до IP адреса 172.217.172.110.
За хората запомнянето на всеки IP адрес за всеки уебсайт или услуга, които използваме, е невъзможно или поне не е приятелски начин да се запомнят адресите на уебсайтове и именно там имената на домейни, приятелски настроени към човешките потребители, като LinuxHint.com се притече на помощ.
Докато всяко устройство има уникален IP адрес, всеки IP адрес може да бъде свързан с име на домейн, за да улесни комуникацията или експозицията му пред хората.
Следователно, ако имате устройство, от което искате да обслужвате други, или искате да бъдете лесно намерени, можете да го свържете с приятелско име, наречено име на домейн, което обикновено започва с www.
DNS (Domain Name System and NOT Domain Name Server) е системата, чрез която имената на домейни се преобразуват в IP адреси. Можем да мислим за системата за имена на домейни като преводач от приятелски www.домейн.com към IPv4 адреси X.х.х.X (или IPv6 адреси също). И този процес на „превод“ се нарича „DNS резолюция”.
Как работи DNS (Domain Name System)?
Системата за имена на домейни (DNS) се постига чрез 4 различни типа сървъри: DNS рекурсивен преобразувател, Root Name Server, сървър за имена на домейни от първо ниво и накрая DNS сървър за имена.
Цялата последователност може да бъде обобщена като:
Вашият браузър> DNS рекурсивен решател> Корен сървър на имена> Сървър на домейн от първо ниво> DNS сървър на имена.
DNS рекурсивният решател е първата стъпка от процеса на разрешаване на DNS, това е сървърът, който получава заявката на потребителя да продължи с процеса на разрешаване (наричан още DNS lookup). DNS рекурсивният ресолвър получава заявката на потребителя за транслация на име на домейн в IP адрес и предава заявката на Root Name Server, DNS Recursive Resolver има списък, съдържащ всички адреси на Root Name Servers, за да ги намери.
Root Name Server е втората стъпка в процеса и може да разреши заявката за рекурсивен решател с кеширана информация или като достави заявката до домейна от най-високо ниво (като .com, .орг, .нето, .edu или .gov), който съдържа информация за всички домейни, принадлежащи към това най-високо ниво, така че ако заявеният домейн е .com, сървърът за домейн от най-високо ниво ще бъде .com.
Изключение за горните стъпки е, когато скорошна резолюция на име на домейн е била запазена в кеша от Resolver.
Процесът, описан по-горе, в много случаи е пропуснат поради DNS кеширане, Рекурсивният решател или Root Server може да съхранява кеширана информация за разрешаване на сървъра на име на домейн, за да се увеличи производителността, предотвратяваща целия процес, в такива случаи резолюцията на домейна ще бъде по-бърза и някои от гореспоменатите сървъри няма да се намесят, това е причината, поради която понякога актуализираме DNS записите си в хостинга си и промените отнемат минути или часове, защото DNS кешовете трябва да се опресняват.
Когато рекурсивен решател получи информация за разделителната способност, той кешира информацията и се използва за следващи резолюции, като запазва целия процес, обяснен преди.
Linux има разнообразни команди за справяне с DNS резолюция, която можете да намерите на https: // linuxhint.com / common_dns_tools /.
Надявам се, че това обяснение е полезно за това какво представляват DNS. Продължавайте да следвате LinuxHint за още съвети и актуализации за Linux и мрежи.