Разширена мрежова конфигурация в Debian 10 (Buster)

В това ръководство ще видим различни начини за конфигуриране на различни мрежови операции в системата Debian. Въпреки че това ръководство е за системата Debian, повечето операции трябва да се изпълняват и на други базирани на Debian системи като Ubuntu и други операционни системи Linux.

 1. Ако искате, можете да отпечатате IP адреса на определен интерфейс или устройство, просто използвайте командата по-долу:

$ ip addr show enp0s8

тук enp0s8 е всеки интерфейс или устройство. Споразумението за именуване може да варира в зависимост от използвания механизъм за именуване.

2. IP командата може да се използва и за показване на статистиката за ефективността на мрежата, както следва:

$ ip -s връзка показва enp0s8

Горният изход на командата разкрива броя на пакетите, предадени и получени, пакетите отпаднали и пакета с грешки. Тази информация може да се използва за отстраняване на мрежови проблеми като недостиг на памет, проблеми с връзката, претоварване на пакети и др.

3. Използвайки nmcli или Инструмент за интерфейс на командния ред на Network Manager за да създадете DHCP мрежова връзка

$ sudo nmcli con добавете con-name "MyCon1" тип ethernet ifname enp0s8

Горната команда ще създаде нова връзка с име „MyCon1“ на устройството enp0s8. Нека видим някои подробности за тази команда:

• Конфигурацията на тази връзка ще се основава на DHCP. Типът на тази връзка е Ethernet. Други видове мрежова връзка могат да бъдат wifi, Bluetooth, vlan, bond, team, bridge и т.н.
• Аргументът con-name дефинира името на връзката.
• Опцията ifname указва името на интерфейса или устройството, зададено за тази връзка.

4. За да създадем статична връзка с помощта на nmcli, ще трябва да посочим IP адреса и шлюза като аргумент

$ sudo nmcli con добавете con-name “MyCon2” тип ethernet ifname eth1 ip4 192.168.2.10/24 gw4 192.168.2.0

За да активирате връзката, използвайте следната команда:

$ sudo nmcli с "MyCon2"

За да проверите новата връзка, изпълнете:

$ nmcli con show -active
$ ip addr show enp0s3

5. Конфигуриране на мрежата с файл с мрежови интерфейси

Файлът / etc / network / interfaces съдържа дефинициите на различни конфигурации на интерфейса. Можем да добавим подробности за конфигурацията, за да създадем нова връзка. Нека видим ръчна конфигурация:

Аз. Добавяне на статичен IP адрес:

1. Отворете файла / etc / network / interfaces с права на sudo:

$ sudo nano / etc / network / interfaces

Сега добавете следните редове:

автоматично enp0s3
iface enp0s3 inet статичен
адрес 192.168.1.63
255.255.255.0
192.168.1.1

Можете да добавите тази конфигурация към файла / etc / network / interfaces или да го добавите към нов файл под / etc / network / interfaces.d директория.

След модифицирането на горния файл, нека рестартираме мрежовата услуга, за да влязат в сила промените:

$ sudo systemctl рестартирайте мрежата

Сега ще презаредим този интерфейс, като стартираме командата ifdown, последвана от ifup:

$ sudo ifdown enp0s3
$ sudo ifup enp0s3

Командите ifup и ifdown се използват за управление на интерфейсите, дефинирани в този файл. Тези инструменти са много полезни при конфигуриране на мрежата от интерфейса на командния ред. Тези команди могат да бъдат намерени в / sbin / ifup и / sbin / ifdown.

II. Добавяне на DHCP адрес:

Dhcp IP адресът се присвоява автоматично от пула от IP адреси на DHCP сървъра.

За да конфигурирате DHCP адрес, въведете следния ред във файла / etc / network / interfaces и го запазете:

iface enp0s3 inet dhcp

Сега рестартирайте мрежовата услуга и отново изпълнете командата ifdown и ifup, както по-горе:

$ sudo systemctl рестартирайте мрежата
$ sudo ifdown enp0s3
$ sudo ifup enp0s3

За да проверите горната мрежова конфигурация, използвайте следната команда „ip“, за да видите дали интерфейсите са показани със съответните им ip адреси:

$ ip a | grep 'enp0s3'

Забележка: DHCP Ip обикновено е добър за клиенти, но сървърът обикновено работи на статичен IP адрес.

6. Задаване на име на хост с командата “Sysctl”

Linux предоставя a sysctl помощна програма за показване и задаване на името на хоста, както е показано по-долу:

i) Показване на името на хоста:

$ sudo sysctl ядро.име на хост
ядро.име на хост = debian

ii) Задаване на име на хост

$ sudo sysctl ядро.име на хост = linuxhint

Сега изпълнете командата bash exec, за да проверите новото име на хост:

$ exec баш

Сега, за да направим това име на хоста постоянно, ще трябва да редактираме файловете / etc / hosts и / etc / hostname, така че отворете файловете и поставете новото име на хост там:

$ sudo nano / etc / hosts

$ sudo nano / etc / hostname

От този момент трябва да виждате новото си име на хост всеки път, когато отворите нов терминал.

7. DNS конфигурация

DNS или услугата за имена на домейни е система за именуване, която се използва за превод на имена на домейни в мрежови адреси (IPv4 или IPv6). DNS услугата има много повече възможности, отколкото просто превод на имена на домейни. DNS услугата може да работи както в интернет, така и в частна мрежа.

Ще конфигурираме клиент да използва определен dns сървър. В примера по-долу ще конфигурираме клиент да използва dns сървър от 8.8.8.8. Отворете файла / etc / resolv.conf и направете следните промени в него:

$ sudo nano / etc / resolv.конф

Отидете до реда, съдържащ низа “nameserver” и добавете IP адреса на DNS сървъра (8.8.8.8) както е показано по-долу:

сървър за имена 8.8.8.8

8. Използване на Bonding на Debian 10

Свързването е метод, при който два или повече интерфейса се обединяват, за да се направи нов логически интерфейс. Този свързан интерфейс прави мрежата по-надеждна. В случай, че връзка не успее, другата връзка автоматично ще балансира целия мрежов трафик. Това увеличава и наличността на мрежата. Можете да опитате да свържете безжичния си интерфейс с кабелния интерфейс. Ако по някаква причина Ethernet кабелът е изключен или не работи, мрежовият трафик автоматично ще започне да тече през безжичния интерфейс.

Бакшиш: Можем да използваме свързване, за да добавим множество мрежови интерфейси (NIC) с един и същ IP адрес.

За да проверите дали вашата версия на ядрото на Linux поддържа свързване, използвайте следната команда:

$ sudo grep -i bonding / boot / config - $ (uname -r)

Изход като „CONFIG_BONDING = m“ показва, че свързването е активирано като модул

Нека да видим как да приложим свързване на два Ethernet интерфейса, „eth1“ и „eth2“ в система на Debian. Следвайте стъпките по-долу:

Етап 1. Инсталирайте пакета ifenslave, за да конфигурирате свързването:

$ sudo apt install ifenslave

Стъпка 2.  Сега свалете интерфейса, преди да го конфигурирате:

$ sudo ifdown enp0s3

Забележка: Преди да продължите, уверете се, че интерфейсът, който модифицирате, не трябва да се използва; в противен случай това ще наруши вашата мрежова свързаност.

Стъпка 3. Създайте нова конфигурация за свързване и я наречете „bond1“. За да направите това, отворете мрежовия конфигурационен файл по подразбиране:

$ sudo nano / etc / network / interfaces

Сега добавете следните редове:

автоматично свързване1
iface връзка 1 inet статична
адрес 192.168.1.200
255.255.255.0
192.168.1.1
роби enp0s8
режим на връзка 1
облигации-миймон 100
200 серия
200 серия

Рестартирайте мрежовата услуга

$ sudo systemctl рестартирайте мрежата

Linux поддържа различни режими на връзка: balance-rr (режим = 0), активно архивиране (режим = 1), баланс-xor (режим = 2), излъчване (режим = 3), 802.3ad (режим = 4), баланс-tlb (режим = 5), баланс-алб (режим = 6). В този пример използваме режим 1 или активно архивиране като режим на облигации.

Стъпка 4. Изведете новия свързан интерфейс (bond1) с команда ifup. Сега проверете дали работи:

$ sudo ifup облигация1

За да проверите дали е създаден интерфейсът за обвързване, изпълнете следната команда:

$ ip a | grep 'bond1'

или

$ ifconfig облигация1

9. Конфигуриране на свързване на Debian

Преодоляването е най-често срещаният начин за свързване на две различни мрежи. Мостово (хардуерно) устройство се използва при свързване на две различни мрежи на организация, обикновено разположени на различни места. Linux системата също има способността да създава мост между два интерфейса с различни мрежи. По този начин можем да пропускаме трафика между тях.

Нека създадем мост между два различни интерфейса, „eth0" и „eth1", в система на Debian.

Етап 1. Инсталирайте инструмента “brctl”, за да конфигурирате свързването в системата на Debian:

$ sudo apt инсталирайте bridge-utils

Стъпка 2. Изпълнете следната команда, за да получите списък с всички мрежови интерфейси, налични във вашата система:

$ Ifconfig -a

Стъпка 3. създайте нов интерфейс с помощта на инструмента brtcl:

$ sudo brctl addbr br1

Това ще създаде нов виртуален интерфейс за връзка между eth0 и eth1.

Стъпка 4. Сега добавете двата интерфейса към този виртуален интерфейс.

$ sudo brctl addif br1 eth0 eth1

Стъпка 5. За да направим тази конфигурация постоянна, ще добавим новите подробности за интерфейса към файла / etc / network / interfaces.

i) За да зададете DHCP адрес, използвайте следните подробности

# Мрежовият интерфейс с обратна връзка
автоматично ето
iface lo inet loopback
# Настройте интерфейсите ръчно, като избягвате конфликти с, напр.ж., мрежов мениджър
iface eth0 inet ръководство
iface eth1 inet ръководство
# Настройка на мост
iface br0 inet dhcp
bridge_ports eth0 eth1

Сега изпълнете командата по-долу, за да повдигнете интерфейса:

$ sudo ifup br1

ii) За задаване на статичен IP адрес използвайте следните подробности

# Мрежовият интерфейс с обратна връзка
auto lo br1
iface lo inet loopback
# Настройте интерфейсите ръчно, като избягвате конфликти с, напр.ж., мрежов мениджър
iface eth0 inet ръководство
iface eth1 inet ръководство
# Настройка на мост
iface br1 inet статичен
bridge_ports eth0 eth1
адрес 192.168.1.2
192 излъчване.168.1.255
255.255.255.0
192.168.1.1

Сега изпълнете командата по-долу, за да изведете интерфейса:

$ sudo ifup br1

Ако мрежата не работи след рестартиране, опитайте да премахнете / etc / network / interfaces.г / инсталационен файл за отстраняване на проблема.

10. Конфигуриране на мрежа от инструменти на командния ред

i) Добавяне на допълнителен IP адрес към мрежова карта:

Етап 1. Изпълнете следната команда, за да изброите всички налични интерфейси с техния IP адрес:

$ sudo ip адрес

или

$ sudo ifconfig

Докато изпълнявате „ifconfig“, може да срещнете грешка: „ifconfig: команда не е намерена“. За да коригираме тази грешка, трябва да инсталираме пакета „net-tools“:

$ sudo apt install net-tools -y

Стъпка 2. От изхода на горната команда можете да изберете интерфейса, към който искате да добавите допълнителен IP адрес. Нека добавим допълнителен IP адрес (10.0.2.65) към интерфейса enps03.

$ sudo ip addr добави 10.0.2.65/24 dev enp0s3

Стъпка 3. Проверете дали IP адресът е добавен към този интерфейс:

$ ip a | grep "enpo3"

Тук трябва да видите новия и стария IP адрес в изхода.

Стъпка 4. За да направите този IP адрес постоянен, поставете следните редове във файла / etc / network / interfaces:

# Мрежовият интерфейс enp0s3 е активиран dhcp
автоматично enp0s3
iface enp0s3 inet dhcp
iface enp0s3 inet статичен
адрес 10.0.2.65/24

Стъпка 5. Сега запишете файла и свалете интерфейса и след това отново изведете интерфейса, за да приложите промените:

$ sudo ifdown enpo3
$ sudo ifup enpo3

Сега проверете свързаността на интерфейса с командата ping:

$ sudo пинг 10.0.2.65

Ако всичко върви както трябва, трябва да видите пинг, идващ от новия IP адрес.

ii) Промяна на mac адреса на интерфейс.

Етап 1. Изпълнете командата по-долу, за да изберете интерфейса, за който искате да промените MAC адреса:

$ ip връзка шоу

Той ще ви покаже всички интерфейси с техния mac адрес, състояние и друга информация.

Стъпка 2. Нека променим mac адреса на интерфейса “eth0” и го свалим:

Забележка: Преди да продължите, уверете се, че интерфейсът, който модифицирате, не трябва да се използва. В противен случай това ще наруши вашата мрежова свързаност.

$ sudo ip връзка зададе dev eth0 надолу

Стъпка 3. Сега въведете новия mac адрес, както е показано по-долу:

$ sudo ip link set dev eth0 address "въведете нов mac адрес тук."

Стъпка 4.  Сега изведете интерфейса отново:

$ sudo ip link set dev eth0 up

Това е всичко, което конфигурира новия mac адрес; трябва да видите новия mac адрес:

$ ip адрес

Резултатът от горната команда трябва да ви покаже новия mac адрес. Macchanger може да се използва и за промяна на mac адреса от командния ред.

iii) Активиране и деактивиране на интерфейси.

Освен инструментите ifup и ifdown, командата ifconfig може да се използва и за извеждане и сваляне на интерфейс.

а) За да свалите интерфейс:

$ ifconfig enp0s3 надолу

б) За да изведете интерфейс:

$ ifconfig enp0s3 нагоре

iv) Премахване на IP адрес от мрежов интерфейс.

За да изтриете IP от мрежовия интерфейс, използвайте командата по-долу:

$ sudo ip addr del 'your IP address' dev enp0s3

Заменете „вашия IP адрес“ с вашия IP адрес, напр.ж., следната команда ще изтрие IP 192.168.2.2

$ sudo ip addr del 192.168.2.2/16 dev enp0s3

Ако имате няколко IP адреса за интерфейс, можете да изтриете всички, както е показано по-долу:

$ sudo ip addr flush dev enp0s3

v) Задайте шлюза по подразбиране

Командата route или ip може да се използва за задаване на шлюз по подразбиране:

$ sudo маршрут добавяне по подразбиране gw 10.0.2.20

или

$ sudo ip route добавяне по подразбиране чрез 10.0.2.20 dev enp0s3

Това ръководство видя как можем да модифицираме и конфигурираме различни мрежови настройки в Debian 10 OS. Ако ви харесва това ръководство, моля, споделете го с други.